28 янв. 2014 г., 21:16

Излъгана 

  Поэзия » Философская
562 0 0

             Излъгана

  

 

    Ти излъгана ме остави,

    за мен забрави,

    остави душата ми без подслон,

    сърцето ми без заслон;

    защо да бъда измамена,

    защо тъгата ми да бъде

    сподавена?! 

    Нека с щастие да го дарява, 

    грешките му да оправдава,

    несбъднат сън... 

    може би не ми позволи да бъда силна,

    а аз за теб живея и копнея!

    но Бог ме опрощава и сила ми дава, 

    само обичта остава!         

© Пламена Сомова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??