Излъгана
Ти излъгана ме остави,
за мен забрави,
остави душата ми без подслон,
сърцето ми без заслон;
защо да бъда измамена,
защо тъгата ми да бъде
сподавена?!
Нека с щастие да го дарява,
грешките му да оправдава,
несбъднат сън...
може би не ми позволи да бъда силна,
а аз за теб живея и копнея!
но Бог ме опрощава и сила ми дава,
само обичта остава!
© Пламена Сомова Всички права запазени