Oт мъничко чувства и плът си направена,
чувства - неми.
Перфектна си, обичаш интригите.
Но това е просто сън,
В омраза обви любовта ни
от дъното на шахта катранена,
не повярвала никога в мен,
и взорът ти - пълен с фалшива усмивка.
С карфица тънка ми пробождаш сърцето,
не може по-силно слънцето да свети.
Оплете плътта си във лъжите,
не повярвала никога в мен.
© Мъченик на Изкуството Все права защищены