Измама

5 dic 2012, 11:11

Poesía » Versos blancos

587 0 0

Oт мъничко чувства и плът си направена,
чувства - неми.
Перфектна си, обичаш интригите.

Но това е просто сън,

В омраза обви любовта ни

от дъното на шахта катранена,
не повярвала никога в мен,
и взорът ти - пълен с фалшива усмивка.

С карфица тънка ми пробождаш сърцето,
не може по-силно слънцето да свети.
Оплете плътта си във лъжите,
не повярвала никога в мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.