ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
9 янв. 2007 г., 01:41

Измамна приказка 

  Поэзия
1095 0 12

Душата ми същинска крепост бе,

далечни бяха шумните потери.

Очакван принц на дорест кон дойде,

от него скочи и открехна двери.

 

Забравен в замъка на моето сърце,

от времена бе пазен царствен трон.

Принцът чаровен, с  усмивка на хлапе

преди да седне ме поздрави с поклон:

 

„Царице моя, войнствах много аз.

Аз завладявах разни територии.

Наситих се. Сега съм в твоя власт,

ти отведи ме във покойте свои!”

 

Потъвахме във нежен балдахин,

уханно-сластна зрееше нощта.

Заспала съм и... моят властелин

потайно бе напуснал крепостта.

 

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??