ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
9.01.2007 г., 1:41 ч.

Измамна приказка 

  Поезия
1070 0 12

Душата ми същинска крепост бе,

далечни бяха шумните потери.

Очакван принц на дорест кон дойде,

от него скочи и открехна двери.

 

Забравен в замъка на моето сърце,

от времена бе пазен царствен трон.

Принцът чаровен, с  усмивка на хлапе

преди да седне ме поздрави с поклон:

 

„Царице моя, войнствах много аз.

Аз завладявах разни територии.

Наситих се. Сега съм в твоя власт,

ти отведи ме във покойте свои!”

 

Потъвахме във нежен балдахин,

уханно-сластна зрееше нощта.

Заспала съм и... моят властелин

потайно бе напуснал крепостта.

 

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??