koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9 мая 2013 г., 22:54

Изневяра 

  Поэзия » Юмористическая
448 0 5

На наша гара и за гаргара

любимата си аз видях.

Държеше цвете и сак в ръцете...

А аз едва се овладях.

 

С това си сакче към спряно влакче

затича се към тоз перон.

А там изправен, от кал направен

стоеше мъж, като Нерон.

 

Целувка даде и се предаде

на този тайнствен вече мъж.

И чу се свирка на тази спирка,

а после плисна тежък дъжд.

 

И ги вагони дъжд прогони,

и този влак натам заби.

А мъка тежка в минута жежка

моята любов разби.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??