9 may 2013, 22:54

Изневяра 

  Poesía » De humor
450 0 5

На наша гара и за гаргара

любимата си аз видях.

Държеше цвете и сак в ръцете...

А аз едва се овладях.

 

С това си сакче към спряно влакче

затича се към тоз перон.

А там изправен, от кал направен

стоеше мъж, като Нерон.

 

Целувка даде и се предаде

на този тайнствен вече мъж.

И чу се свирка на тази спирка,

а после плисна тежък дъжд.

 

И ги вагони дъжд прогони,

и този влак натам заби.

А мъка тежка в минута жежка

моята любов разби.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??