Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
17 нояб. 2021 г., 08:57  

Изникват вълча ябълка и троскот 

  Поэзия » Философская, Гражданская
334 2 8

Изникват вълча ябълка и троскот,
край паметници – спомен за мъже
и скакалците бързат да опоскат,
поля и ниви. Даже за въже,

 

не стига днес, Родино и конопът
китайският ерзац е заменил.
И църква пълна каканиже попът,
а дяволът от Бога е по-мил,

 

защото обещава все лъстиво
наопаки, но Библия чете.
С лъжи за слънце слепите опива
и е красив, затуй му вярват те.

 

А сиромахът би размахал гега,
но робската верига го държи,
какво му пука? Могат и без него.
Той свикнал е на глад и на лъжи.

 

Ако за миг небето се продъни
и мъртвите погледнат ни за час,
ще има да се чудят на ума ни,
защото те по-живи са от нас.


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Павли!
  • Много силно...
  • Благодаря ви, приятели!
  • Но робът люби свободата и когато скъса веригите, замени гегите с дрянови сопи, жална му майка на красивия дявол. Поздрави за написаното, Наде!
  • Безименна българска хроника: "И живите завиждаха на мъртвите"---
    Силно!
  • За съжаление в нашата мила родина ценности, добродетели и всичко хубаво е заместено от неговата противоположност, но това не е наше изобретение. Навсякъде по света е така. Харесва ми образността, чрез която си представила картината на нашата действителност и те поздравявам за гражданската позиция. Но "поетът е една оголена, подвижна рана". И кърви заради другите.
  • Наде, адмирации за стиха!
  • Браво!
Предложения
: ??:??