Изплуване на сетивата

2 нояб. 2011 г., 19:41

Поэзия

406 0 1

Една жена ме хвана за сърцето.
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.

Години минаха в любов, печал.
И ето в ден дъждовен, изтерзан.
Усетих поглед нежен под воал,
във мене силно прикован.

Далечно чувство бързо блесна
и върна спомена за две очи.
Сега те бяха избледнели
и в тях не светеха искри.

Прости ми - каза ми с копринен глас.
Обичах те, но исках всичко да опитам.
Бях котка дива и беснеех до захлас.
С годините разбрах, че само теб обичам!

Изплуване на сетивата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения