Изплуване на сетивата

2 nov 2011, 19:41

Poesía

402 0 1

Една жена ме хвана за сърцето.
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.

Години минаха в любов, печал.
И ето в ден дъждовен, изтерзан.
Усетих поглед нежен под воал,
във мене силно прикован.

Далечно чувство бързо блесна
и върна спомена за две очи.
Сега те бяха избледнели
и в тях не светеха искри.

Прости ми - каза ми с копринен глас.
Обичах те, но исках всичко да опитам.
Бях котка дива и беснеех до захлас.
С годините разбрах, че само теб обичам!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sav11 (Явление)

2011-11-22T16:42:04+02:00

Да. Палави котенца! Докато ти се галят могат да ти забият няколко нокъта. Хубавото е, че винаги намират обратният път към дома!