2 янв. 2008 г., 09:45

Изповед 

  Поэзия
497 0 9
Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга.
Не искам да съм друга.
Толкова съм твоя, че съм друга.
В едно тела, мечти сме вплели.
Отричаме се, молим, плачем.
Но никога не тръгваме към края,
от страх в едно душите си да слеем.
На няколко пресечки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Все права защищены

Предложения
: ??:??