Изповед
Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга.
Не искам да съм друга.
Толкова съм твоя, че съм друга.
В едно тела, мечти сме вплели.
Отричаме се, молим, плачем.
Но никога не тръгваме към края,
от страх в едно душите си да слеем.
На няколко пресечки
от някаква безумна страст сме само.
И няма сила, няма воля да ни върне
в спомени за другото начало.
Не се корим, но знаем, че е вярно
и пак целуваме се в огледало.
Отвръщам поглед и не вярвам,
че там си друг
и е пак начало.
Откъснат вик отронвам само
и вярвам, че е в спомен преживян.
Таня Кирилова© Таня Кирилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за комплиментите!Нека сме с усмивки на лицата и радост във сърцата!Щастлива Нова Година!
-
Трогна ме, мила Таня...прекрасен стих.
чувстено и обичащо.с много обич за теб. -
Много ми хареса, Таня...!!!
-
Едва ли, има спомени, които не се преживяват, само се скриват от самите нас.
Браво! -
Но никога не тръгваме към края,
от страх в едно душите си да слеем...
Поздрави за усещането, което постигаш с този стих! Познати, много силни и истинсти чувства! -
Браво и от мен!
Позздравления!
Чудесен стих! -
Силен стих!Хареса ми!За много години!
-
Много ми хареса !
Поздравления !
За много години ! -
"На няколко пресечки
от някаква безумна страст сме само."
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
