dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
27 июн. 2007 г., 13:09

ИЗПОВЕД 

  Поэзия
1127 0 5
Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...

Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.

И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив.

Защото грешници сме ние,
вървим под Божи небосвод.
Души залутани, самотни,
които търсят верен брод...

© Дора Ефтимова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??