ИЗПОВЕД

27 jun 2007, 13:09

Poesía

1186 0 5

Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах,
но пълна с твойта обич бях.
Душа богата ми остана
и в мислите към теб летях.
И свещ пред Бога си запалих
и молих го да ми прости.
За греховете, дето сторих –
нали е благ и милостив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ИЗПОВЕД

Искате да прочетете повече?

Propuestas