16 апр. 2010 г., 21:55
Не отговорих на звъннала любов.
Земята тъжно потрепери
и безпреструвно криех този зов,
с дъждовното небе й отговорих.
Самоуверена бе моята любов,
дори и самовлюбена -
неразгадан шахматен ход,
игра желана, неразлюбена.
Дочух сакралната ти изповед, любов,
видях подлистните ти пъпки.
Ще вдигна земния си мой покров,
да те догоня за последен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация