Не отговорих на звъннала любов.
Земята тъжно потрепери
и безпреструвно криех този зов,
с дъждовното небе й отговорих.
Самоуверена бе моята любов,
дори и самовлюбена -
неразгадан шахматен ход,
игра желана, неразлюбена.
Дочух сакралната ти изповед, любов,
видях подлистните ти пъпки.
Ще вдигна земния си мой покров,
да те догоня за последен път.
© Мариола Томова Всички права запазени