25 окт. 2013 г., 15:29

Изповед 

  Поэзия
559 0 4
Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един!
Отиваха си без да се обърнат –
внезапни, неусетни, сякаш сън,
но нереален някак, да се сбъдне.
А после? Свиквах пак да съм сама
и главата си обезверено свеждах.
Не се научих да съм лоша, а добра,
дори със този, който ме подвежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??