Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един!
Отиваха си без да се обърнат –
внезапни, неусетни, сякаш сън,
но нереален някак, да се сбъдне.
А после? Свиквах пак да съм сама
и главата си обезверено свеждах.
Не се научих да съм лоша, а добра,
дори със този, който ме подвежда. ...