25 июл. 2005 г., 17:52

Изповед 

  Поэзия
1240 0 1
Изповед


За  него аз света пребродих боса.
Нозете в рани  Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.

Не исках и да чувам  клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани 
като корозирала  скала.

Отблъсквах всекиго  от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.

© Даниела Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??