25.07.2005 г., 17:52 ч.
Изповед
Изповед
За него аз света пребродих боса.
Нозете в рани Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.
Не исках и да чувам клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани
като корозирала скала.
Отблъсквах всекиго от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.
За него аз света пребродих боса.
Нозете в рани Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.
Не исках и да чувам клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани
като корозирала скала.
Отблъсквах всекиго от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.
© Даниела Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Няма душа,която обича и да е без рани!!!Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
