15 июн. 2006 г., 21:59

Изповед 

  Поэзия
830 0 3
Излей се, мъко моя, пречисти ме!
Излез от мен и цялата горчилка ми вземи!
Човек е свят, докато помни на баща си името
и във съня си вижда майчини сълзи.

А аз какво съм? И къде съм днес?
Делеч от корените си, предала всичко родно.
Събирам късовете на загубен, пропилян живот
и жъна бури във едно поле безплодно.

Излей се, мъко моя, съжали ме!
Аз нямам сили да те нося нито ден.
Тръгни назад, назад към мойто минало,
и на прага бащин остави сълза от мен.

© Илица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??