23 сент. 2008 г., 07:39

Изречена тишина 

  Поэзия » Другая
737 0 2
И тази вечер пак наум с тебе си говоря,
от стари спомени сглобявам новата история.
Не съм сама, с тебе пак до късно ще стоя
и макар само в моите мисли,
с тебе най-сладките си думи ще изрека.
Ще ти разказвам, ще ти споделя
за всички грешки и за онези хубави неща,
а всъщност, знам,
пак най-важното ще премълча.
Вече доста дълго с тебе си говоря, колко мина?
Сигурна съм, повече са от час или пък два,
май трябва да спра, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манчева Все права защищены

Предложения
: ??:??