И тази вечер пак наум с тебе си говоря,

от стари спомени сглобявам новата история.

Не съм сама, с тебе пак до късно ще стоя

и макар само в моите мисли,

с тебе най-сладките си думи ще изрека.

Ще ти разказвам, ще ти споделя

за всички грешки и за онези хубави неща,

а всъщност, знам,

пак най-важното ще премълча.

Вече доста дълго с тебе си говоря, колко мина?

Сигурна съм, повече са от час или пък два,

май трябва да спра,

че така мога и до сутринта.

И пак благодаря, че поговорихме -

за разкош и малко от спореа вложихме.

Пожелавам ти лека нощ,

оазис от най-прекрасните ти сънища,

свят в, който да потънеш

и всичко най-хубаво в него да те връща.

И нека утре сутрин се събудиш,

не както си се будил и преди,

а по-щастлив отколкото някога си бил, бъди.