Не знам с кои очи ме гледаше до вчера. 

Нима със същите, с които тъй болезнено

пронизваш ме сега? И погледът ти черен

дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.

Какво намираш в мене? Буца пръст,

която някога се казваше "сърцето ми".

Не помниш ли - разпъна го на кръст,

обричайки на смърт живота и небето ми.

Какво откри в главата ми? Все наши спомени.

И нищо мое. Нищо. Даже и мечтите ми

са с етикета "наши". Минали. Прогонени.

Без намек да се сбъднат и да стоплят дните ми.

Дълбаеш вътре в мен. Пронизваш. И изчезваш.

Кажи поне каква е тежката присъда?

Каква е диагнозата след твоето изследване?

"Злокачествена обич. Без изгледи за сбъдване."