Не знам с кои очи ме гледаше до вчера.
Нима със същите, с които тъй болезнено
пронизваш ме сега? И погледът ти черен
дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.
Какво намираш в мене? Буца пръст,
която някога се казваше "сърцето ми".
Не помниш ли - разпъна го на кръст,
обричайки на смърт живота и небето ми.
Какво откри в главата ми? Все наши спомени.
И нищо мое. Нищо. Даже и мечтите ми
са с етикета "наши". Минали. Прогонени.
Без намек да се сбъднат и да стоплят дните ми.
Дълбаеш вътре в мен. Пронизваш. И изчезваш.
Кажи поне каква е тежката присъда?
Каква е диагнозата след твоето изследване?
"Злокачествена обич. Без изгледи за сбъдване."
© Теди Всички права запазени
и си само на осемнадесет години...
най-сърдечно те, поздравявам..