nebezida (Ани Тодорова)
11 24
20 февр. 2005 г., 21:10

Изсъхнал извор 

  Поэзия
1465 0 2

Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?

Кога и мен ще изгори тревогата,
щом някой ангел е дълбоко наранен
и да заплача искрено не мога.
О,светли пориви! Кога ще стане с мен?

Кога ще се усмихна срещу изгрева,
но без усилие - като учудено дете
и ще се сепна от звука на ручея,
където истини природата плете.

Така загледана ме хваща пак умората,
затварям страниците - ден, след ден, след ден...
И моля се да цъфне в бяло камъка,
и да роди пак мъртвото във мен.

© Ани Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пишеш невероятно! Но защо така неизбежно тъжно и уморено, наистина...?
  • Уморено и тъжно пишеш
    Но успяваш да създадеш настроение...
    макар и да е за нещо безвъзвратно изгубено сякаш...
Предложения
: ??:??