Тишината вече ми е някак сладка,
пропита от гласа ти в мислите ми,
не различавайки шума от мрака,
във въздуха нахлуват истини.
Щастието има своята цена,
която сурово плаща невинното сърце,
сълзите превръщат златото в ръжда,
полепваща по студените ръце.
Картините бавно избледняват,
но върху старата боя, новата искри,
духовете слаби лесно се предават,
а от разбитите мечти само как боли...
Розите с бодлите си наказват,
всеки път невинна плът раздират,
имат ги, за да се предпазват,
но нараняват себе си и даже не разбират.
© Теди Дамянова Все права защищены