28.11.2008 г., 22:54 ч.

Изтръгнато 

  Поезия » Друга
932 0 1
Тишината вече ми е някак сладка,
пропита от гласа ти в мислите ми,
не различавайки шума от мрака,
във въздуха нахлуват истини.
Щастието има своята цена,
която сурово плаща невинното сърце,
сълзите превръщат златото в ръжда,
полепваща по студените ръце.
Картините бавно избледняват,
но върху старата боя, новата искри,
духовете слаби лесно се предават,
а от разбитите мечти само как боли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Дамянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??