1 сент. 2010 г., 16:54

Извивките на същността ми 

  Поэзия » Белые стихи
1013 0 3

Поемам по пътя сред тишината,

търсейки душа, подобна на моята.

Цветът на моята е ни само черен, ни бял.

Тя не е за всеки... а само за вълнения и болки,

равносилни на моите, разбиращи смисъла на проницанието ми.

 

Усещам само тропота на една сянка, оставила следа у мен...

 ... а мелодията на страховете ми ме гали,

точно както вятърът играе със състоянието на кожата ми.

 

Но не чувствам студ, вярвам в себе си повече от всеки друг!

Само ехото в главата ми сега  е мой приятел

и чувството, че не принадлежа дори и на себе си, а само на мечтите си.

 

И ето, че зазорява... а сега накъде!?

Все натам... докато открия себе си.

 

 

© Таня Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??