Ти, драга, си оттука до кожата ми.
И ти предлагам да клекнеш
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа
(да предположим),
и тогава ще можеш пак така в гръб
да ме яхнеш.
И понеже в един момент няма да има значение
дали личната карта,
паднала на асфалта,
е точно твоята,
ти предлагам за всичките прегрешения
които се сетиш,
да ми теглиш я ножа, я само боя.
След това, драга,
обаче,
не вярвам да си спокойна.
Винаги като видиш кръв
и пулсът ти ще препуска.
Ще ти се иска и още, и още, и още.
Има толкова много души неизплюскани!
© Павлина Гатева Все права защищены