Ти, драга, си оттука до кожата ми. 
И ти предлагам да клекнеш 
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа

(да предположим),
и тогава ще можеш пак така в гръб 
да ме яхнеш. 
И понеже в един момент няма да има значение
дали личната карта,
паднала на асфалта,

е точно твоята,
ти предлагам за всичките прегрешения
които се сетиш,
да ми теглиш я ножа, я само боя.
След това, драга,

обаче,

не вярвам да си спокойна.
Винаги като видиш кръв 
и пулсът ти ще препуска.
Ще ти се иска и още, и още, и още.
Има толкова много души неизплюскани!