Ти си жадуван оазис
в таз огромна пустиня -
аз уморен пътник
без име.
Ти си мираж -
няма как да отпия
и без капка вода
докъде ли сте стигна?
Идваш. Отиваш си.
Умът ми играе си с мен,
не знам не разбираш ли,
имам нужда от теб.
© Богдана Маринова Все права защищены