Съблечените клони на дърветата
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж,
където само стихове се раждат.
Покълват корени, очи разлистват,
поглъщат сините простори
и пият от зеницата на слънцето.
Във мене върволицата от мисли
със капките вода говори.
А капките са водните окръжности, ...