10.03.2017 г., 12:24 ч.  

Жажда 

  Поезия » Пейзажна, Философска
570 2 6
Съблечените клони на дърветата
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж,
където само стихове се раждат.
Покълват корени, очи разлистват,
поглъщат сините простори
и пият от зеницата на слънцето.
Във мене върволицата от мисли
със капките вода говори.
А капките са водните окръжности, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
: ??:??