Жега

15 окт. 2008 г., 20:29

Поэзия

798 0 1

Под небето гори ада -
ада на сивите души.
Пържи ги бавно на клада,
докато всяко чувство не се изпари.
Кондензацията невъзможна -
болката в надежда не се превръща.
Вярата с времето е спряла.
Отчаянието цели ни поглъща.
Хвани ме за раменете
и силно ме разтърси,
за да мога да усетя,
че още ме усещаш ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жега

Искате да прочетете повече?

Предложения