10 авг. 2011 г., 09:55

Жега 

  Поэзия » Другая
605 0 0
Вървя из пътеки трънливи
и нещо изгубено търся,
от двете страни обгръщат ме ниви,
напомнящи лятната суша.
Вървя из пътеки,
забравили що е вода.
Вървя. Атакува ме жега,
безпомощна съм и сама.
Ходя из умираща трева
с цвят на пирони ръждиви,
стъпвам по сламена земя
с растителност унила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??