10 авг. 2011 г., 09:55
Вървя из пътеки трънливи
и нещо изгубено търся,
от двете страни обгръщат ме ниви,
напомнящи лятната суша.
Вървя из пътеки,
забравили що е вода.
Вървя. Атакува ме жега,
безпомощна съм и сама.
Ходя из умираща трева
с цвят на пирони ръждиви,
стъпвам по сламена земя
с растителност унила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация