24 авг. 2012 г., 09:52

Желани гости 

  Поэзия
5.0 / 1
382 0 1

Почти свикнах с новите си гости,

когато на вратата отново се почука.

Подскочих и бързо на пръсти

погледнах през тясната пролука.

Там, на прага, стояха три жени,

усмихнати, някак мили.

С дълги, красиви коси,

а две от тях ги бяха на опашка свили.

Чернокосата наричаха я Вяра.

С прегръдката си върна ми вярата в живота,

тя ми даде цяра,

който да ме съживи от шока.

Последва я надеждата.

Тя накара ме отново да мечтая,

върна ми жаждата

красотата на света пак да позная.

Последна, и малко срамежлива, беше любовта.

В миг изгони всичката болка и тъга. 

А аз след секунди вече бях силен, щастлив.

Бях смел, красив, обичан и малко див.

© Любослав Цветанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми след "Нежеланите гости" винаги идват и желаните само трябва да ги почакаме с търпение !!!!
Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »