Полегнала сама във тишината,
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната
и пак наричам думи за добро.
Преглъщам си сълзите онемели
за щастие родени, не тъга
и моля се, да дойде друго време
та в светлата любов да се врека-
в очите си, два извора кристали
в ръцете сплели мислите ми с жар,
във миговете слети, клетва дали
в морето буреносно да са фар. ...