tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21356
3 oct 2016, 11:03  

Жадувани сънища 

  Poesía » De amor
558 1 7

 

Полегнала сама във тишината,
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната 
и пак наричам думи за добро. 

Преглъщам си сълзите онемели
за щастие родени, не тъга
и моля се, да дойде друго време
та в светлата любов да се врека-
в очите си, два извора кристали
в ръцете сплели мислите ми с жар,
във миговете слети, клетва дали
в морето буреносно да са фар. 
Та бурите да виждам отдалече,
вълните хищни, острите скали,
и този свят на болката обречен,
да спре като хинин да ни горчи.
Полегнала, рисувам си оазис
с вълшебна четка, същи божий Рай.
Дано до утрото да го запазя.
Нали сънят е приказка без край.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??