Аз съм жена!
Ти имаш ли думи
всичко да кажеш за мен?
В косите се нося
тъмата на нощите,
в очите - сияйния ден.
Благословеното женско начало
на всичко да давам живот.
Да бъда за теб свобода и верига,
да бъда и бързей, и брод.
Да бъда живителна струйка и сила,
оскъдната мъжка сълза,
горчивата болка
и тръпката радост -
да бъда и зла, и добра.
Пролетен дъжд,
благодатен и топъл,
слънце и вихър суров.
Да бъда мотив от Орфеева песен -
нежна и тъжна, и вечна любов...
Да бъда жена!
Ти недей се опитва
все да гадаеш за мен.
Нека бъда копнежа на твоите нощи
и надеждата в светлия ден!
© Мария Марковска Все права защищены