Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.
Не бе висока, инак симпатична.
Ръцете ѝ – меки като пух.
Много бе добричка!
И когато заговори, целият съм във слух.
Черни хубави очи,
с тях ме гледаше непрестанно.
Влюбих се почти!
Чак ми стана странно.
© Никалас Борисов Все права защищены