Жена

5 jul 2019, 6:45

Poesía » De amor

612 0 0

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.

Не бе висока, инак симпатична.
Ръцете ѝ – меки като пух.
Много бе добричка!
И когато заговори, целият съм във слух.

Черни хубави очи,
с тях ме гледаше непрестанно.
Влюбих се почти!
Чак ми стана странно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.