Жена

6 мар. 2021 г., 16:47

Поэзия » Гражданская

274 0 3

Създадена е нежна и слаба.

Но пожари разгаря,

когато се влюби.

Стърнища след нея оставя,

ако искрата изгуби.

Когато обича – обича!

До сетен дъх се раздава!

Тя, жена магнетична,

родена да греши и прощава.

Пролетен цвят от овошките бели.

Летна буря или

есенен дъжд.

Зима в самотни недели.

Пулс в сърцето

на любимия мъж.

Неразгадана сила,

отломки когато събира

от счупените свои мечти.

С усмивка сълзите си скрива

и … отново върви!

Уж слаба, а пък съдбата обръща,

нарамила безотказно,

носи си кръста.

Жена!

Ти си извор любов,

когато раждаш живот!

Орлица, разперила крила!

Дори в прегърбеното тяло

и в бръчките си

криеш красота!

От както ти си сътворена

до днес блестиш

с библейска светлина!

Бъди! Бъди благословена!

За мен е чест

да съм съпруга, майка и

Жена!

Скитницa

2021-03-06T23:14:29+02:00

"Тя, жена магнетична,
родена да греши и прощава."
Много е хубаво! Прекрасен, събирателен образ!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2021-03-06T22:40:07+02:00

Благодаря, Росица!🥰
РосиДимова (Росица Димова)

2021-03-06T20:23:48+02:00

Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби.
Хубаво е!