Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена,
нащърбеното време драска с тъга,
раменете се гърбят под женското бреме,
но пак разцъфтя, като цветна дъга.
Макар, че не е вече млада кобилка,
сред морава препускаща лудо на воля,
тя все още е силната, лековита билка,
излекувала всеки от слабоволие. ...