27.09.2022 г., 17:43 ч.

Жена 

  Поезия
830 6 12
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена,
нащърбеното време драска с тъга,
раменете се гърбят под женското бреме,
но пак разцъфтя, като цветна дъга.
Макар, че не е вече млада кобилка,
сред морава препускаща лудо на воля,
тя все още е силната, лековита билка,
излекувала всеки от слабоволие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??