февруари 2014 Румяна Славова 

Мистерия красива съм - 

от кадифен цвят родена! 

Ухая на прашец и сълзи лунни... 

И смисъл, и загадка сложна... 

Познавам древните езици 

и нося в утробата 

мъдростта на земята! 

Битието чрез мен се възражда! 

Изкушение бадемово, в очите, 

с топъл пламък запленява те! 

Със седефена снага, изваяна, 

като часовник пясъчен, 

греховно изкушавам! 

С чувствени коралови устни 

всяка тъга утешавам! 

И, без да искам, мъжките помисли 

все аз обитавам... 

Сърцето ми по-горещо e

от ядрото на слънце, 

обаче не пари... 

Вземи от него жарава 

и стопли си душата! 

Преливат косите ми 

в хилядите отенъци на залеза! 

Него не можеш, но нея би могъл 

до премала да галиш! 

И като малина съм - 

сладникаво-дъхава! 

И стипчиво-кисела 

като неузряла дюля... 

Друг път тъй лютива съм, 

че по челото пот от мен избива! 

И като спящо бебе тиха съм, 

но често шумна, 

като тълпа многолюдна! 

И мека, и светла 

като слънчев лъч пролетен, 

а след малко - буреносен облак тъмен... 

До неузнаваемост променлива 

аз съм петият от годишните сезони! 

Но дланите ми са готови 

да даряват с ласка и грижа, 

и тихо пръсти се вплитат 

в молитва за тебе! 

С усмивка всички неволи посрещам 

и готова съм и твойте да взема! 

Мойта походка изящна 

дъхà усмирява на всички стихии! 

Въпреки финия образ 

на стъклена статуетка - чуплива, 

същността ми е безкрайна и силна 

като звездното небе - 

слято с океана! 

И светът да изчезне, 

аз ще остана - 

записана върху Млечния път - легенда! 

Създадена бях живот да дарявам; 

с прелест да украсявам земята; 

с чара си да разнообразявам 

скучния живот на мъжете; 

муза да съм за изкуства; 

за любовта ми войни да избухват! 

Добре, че жена съм - 

в друг образ не бих могла 

да съм толкова истинска, жива и цяла!