февруари 2014 Румяна Славова
Мистерия красива съм -
от кадифен цвят родена!
Ухая на прашец и сълзи лунни...
И смисъл, и загадка сложна...
Познавам древните езици
и нося в утробата
мъдростта на земята!
Битието чрез мен се възражда!
Изкушение бадемово, в очите,
с топъл пламък запленява те!
Със седефена снага, изваяна,
като часовник пясъчен,
греховно изкушавам!
С чувствени коралови устни
всяка тъга утешавам!
И, без да искам, мъжките помисли
все аз обитавам...
Сърцето ми по-горещо e
от ядрото на слънце,
обаче не пари...
Вземи от него жарава
и стопли си душата!
Преливат косите ми
в хилядите отенъци на залеза!
Него не можеш, но нея би могъл
до премала да галиш!
И като малина съм -
сладникаво-дъхава!
И стипчиво-кисела
като неузряла дюля...
Друг път тъй лютива съм,
че по челото пот от мен избива!
И като спящо бебе тиха съм,
но често шумна,
като тълпа многолюдна!
И мека, и светла
като слънчев лъч пролетен,
а след малко - буреносен облак тъмен...
До неузнаваемост променлива
аз съм петият от годишните сезони!
Но дланите ми са готови
да даряват с ласка и грижа,
и тихо пръсти се вплитат
в молитва за тебе!
С усмивка всички неволи посрещам
и готова съм и твойте да взема!
Мойта походка изящна
дъхà усмирява на всички стихии!
Въпреки финия образ
на стъклена статуетка - чуплива,
същността ми е безкрайна и силна
като звездното небе -
слято с океана!
И светът да изчезне,
аз ще остана -
записана върху Млечния път - легенда!
Създадена бях живот да дарявам;
с прелест да украсявам земята;
с чара си да разнообразявам
скучния живот на мъжете;
муза да съм за изкуства;
за любовта ми войни да избухват!
Добре, че жена съм -
в друг образ не бих могла
да съм толкова истинска, жива и цяла!
© Румяна Славова Всички права запазени
Благодаря,Анна!