ЖЕНАТА, КОЯТО МИ ЛИПСВА

… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –

замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,

красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –

не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега?

Аз гледах подир стръмното ѝ тяло – и тигърът се будеше във мен.

И тази нощ ще спя без одеяло! – от нейните извилици пленен.

Ще ми се съни – малка, тъй изящна! – направо статуетка във музей.

Бог сигурно сигнали ми изпраща, когато чуя нейното: – Здравей!

Ще си изхрупам с биричката чипса, ще ѝ накъсам стръкче-две цветя.

Жена, която истински ми липсва! – и, може би, измислена е тя.