ЖЕНАТА В МЪЖКАТА МИ ПЕСЕН

Най-сетне смъкнах зимния шинел.

Разтрих се с три калъпа от сапуна.

Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,

че да не ти мириша на маймуна.

За да не ти изглеждам на глупак,

и да не ми се караш твърде строго,

за смелост пих три бирички на крак,

понеже, като седна, пия много.

Дори брадата клъцнах си със кеф! –

да не боде, когато те целуна.

През зимата спестих и някой лев –

ще те почерпя баклава тригуна!

И – ей ме, на – във София дойдох –

направо Слай, Бат Арни и Брус Уилис.

Ще ме прегърнеш – и ще кажеш: – Ох! –

което значи – здрасти, как си, мили?

Е, как да съм?... В Софийското поле

със влака спрях – сиротен и бездомен –

за да те видя – в пролетно рокле,

каквато влезе в моя стих – и спомен.

Дойдох ти – по-наточен от ренде –

бях впрегнал сексапил и чар, либидо.

Но ти при мен така и не дойде –

целунах те насън – и си отидох.

Тъй си живях – на щур автопилот.

Гнездата мои вятър ги отнесе.

Какво пък – и това си е живот! –

да си Жената в мъжката ми песен.